Kriss E'ooo & Shinev ft. F.O.Оста'й

Напоследък все ме питат "Струва ли си риска?",
казвам, че ше стане, да, щом толкова го искам.
Над проблемите изплувам малко да подишам
и знам, че хората ме чуват само като пиша.
Всеки има своя път, някой път го има всеки,
при силните са дълги, а при слабите са преки.
Трудно се пра'ят пари, щото' всичко тежи,
ако звуча от багажника ти, за мене запали.
Дай ми огън - кръг пра'я,
за някой съм тъп - зная,
много ми е скъп рая
и май тук ше са оста'я.
Следите не прикривам, мотото е да не спирам,
целта е само една - с пълен джоб да се прибирам.
Ще натривам носове, да си връщат думите,
назад до не знам къде.
Е'оо тука беше зле...
Погледни обратно през годините,
отначало беше просто писане на римите!
Скачам нависоко и под мене остава града,
влизам в листа, запали ма' и оста'й ма да горя.
Нова писта, зареди я и оста'й ма' да редя,
оста'й ма' да редя, докато още горя! [ x2 ]
Няма как да живееш в побъркан свят
без да си се разглобил, преди да сложиш стегнатия гард.
Изкуството да виждам тънкости ме пази от издънки,
може би само т'ва ни прави различни едни от друг в пъти.
Стъпвам, газя - движа се, не спирам да настигам, ве,
багажника вибрира, за да знаят, че пристигаме.
Започва чисто нов ден, стремя се да е оборотен,
материала обработен, държи небето под мен.
Закачен си вече, пилето рано изтече,
патенцата гладни не могат да го изчакат да излезе.
Тук не спирам, до края на света спринтирам,
лимита ако не стигна, не прекъсвам, за да почивам.
Не усещам студ, когато дойде зимата,
винаги ще съм в кръга, за да сменя картината.
За flow-a ми болен, няма лекар подготвен,
вируса е свободен, ако те хване - сам си си виновен!
Скачам нависоко и под мене остава града,
влизам в листа, запали ма' и оста'й ма да горя.
Нова писта, зареди я и оста'й ма' да редя,
оста'й ма' да редя, докато още горя! [ x2 ]
Мога да ги приключа само като писалка мръдна,
после халката им писка "Извади го, за да пръдна."
Изкъртвам им мивките с баните,
опразних диваните, нагазих неканен с вокалите.
Ушите налазих и не е сефте,
звукът се разлива от Черно море,
на мастилени рими им вдъхвам живот,
и не мисля на сила, изнасилвам с мисъл,
и "к'во не?", "к'во", F.O.! Поздрави от горното ниво,
рими на кило, 120-ката ми е любимото число,
с лирика хапя и късам месо,
а баса - изнася!
Виновен е LU, в куплета с полет веднага нахлух,
за да ме почустваш само трябва ти слух,
нова порция емоции и трака става чук,
повярваш ли на думите и някой става друг,
повярваш ли на другите - понякога ставаш глух
и гъзарите също умират от студ,
BG RAP, пич, - very good,
създаваме гънки без много труд!
Ниско над комините, ако минете,
ще ни видите, римобригадирите.
Горим, но не изгаряме! За себе си знаем
едно - заедно силни сме, източно, чисто нови коригираме,
Represent Изгрев, лек съм, разбира се,
там съм, където ритъма намира ме.
Скачам нависоко и под мене остава града,
влизам в листа, запали ма' и оста'й ма да горя.
Нова писта, зареди я и оста'й ма' да редя,
оста'й ма' да редя, докато още горя! [ x2 ]