Знам, че искаш са си откраднем ден,
отдавна търсиш повод за да си до мен,
но не става така.
И си мисля често си сама,
падаш си по-мен като падаща звезда,
но не си за мен.
По-някога искам да те прегърна,
по-някога бягаме, пак обръщам се назад,
сънувам как молиш ме да се върна,
но няма как, по-някога искам да те прегъна, но вече знам.
Припев:
Не си за мен, колкото и да те искам,
не си за мен, колкото и да те мисля.
Искаш хиляди луни да прелетим,
но няма как, но няма как.
Плуваме сами в океани и няма как, няма как.
Пясък в букви рисувани от пръсти,
разговори сутрин чак до вечерните късни дълго съм мечтал,
но не искам, защото сме опасни,
от край до край дори нещата са ми ясни - дори и от сега.
По-някога искам да те прегърна,
по-някога бягаме, пак обръщам се назад,
сънувам как молиш ме да се върна,
но няма как, по-някога искам да те прегъна, но вече знам.
Припев:
Не си за мен, колкото и да те искам,
не си за мен, колкото и да те мисля.
Искаш хиляди луни да прелетим,
но няма как, но няма как.
Плуваме сами в океани и няма как, няма как.
Не си за мен, искаш хиляди луни да прелетим.
Мен - искаш хиляди луни да прелетим.
Мен - искаш хиляди луни да прелетим.
Мен - искаш хиляди луни да прелетим.
Не си за мен, не си за мен.
Искаш хиляди луни да прелетим,
но няма как, но няма как.
Плуваме сами в океани и няма как, няма как.
Припев:
Не си за мен, колкото и да те искам,
не си за мен, колкото и да те мисля.
Искаш хиляди луни да прелетим,
но няма как, но няма как.
Плуваме сами в океани и няма как, няма как.