КристиянПо всяко време

Някъде, далече, далече,
може би щастлива си вече.
Като лудо блъска сърцето в мен
и не ще да го приеме!
И пак си тук в тъмнината,
шумът от дъжда от стъклата
Димът на сто нощни цигари,
празната стая пълна с кошмари
И пак си тук и ме раняваш,
дори на сън ме преболяваш.
И пак си тук вътре в мене,
по всяко време, по всяко време.
Времето ще ме излекува,
но дали ще си струва?
След като вродено ми е на мен,
другите да виждам с тебе!
И пак си тук в тъмнината,
шумът от дъжда от стъклата
Димът на сто нощни цигари,
празната стая пълна с кошмари
И пак си тук и ме раняваш,
дори на сън ме преболяваш.
И пак си тук вътре в мене,
по всяко време, по всяко време.