Kubrat CartelПросто Хлапета

Бях толкова щастлив, спомням си добре,
тогава още бях малко дете.
Помня колко лесно се сплотих,
добрите им души лесно разкрих,
веднага ме приеха с отворени ръце,
всеки един от тях е в моето сърце.
Мойте приятели са моят живот,
за тях давам и най-високия си вот.
Всеки ден се радвам на техните усмивки,
големите усмивки през големите ошивки,
всичките ми спомени са свързани със тях,
как дивях със цялото си сърце се смях.
Аз съм сигурен, че те са до мен,
макар и във омраза, и тъга да съм пленен,
но да обичам, не съм се уморил,
няма нищо което от тях да съм скрил.
А бяхме просто хлапета... (х3)
Настъпи деня в който се разделяме,
пак ще се търсим за да си споделяме,
само че няма да е както преди,
всеки ден по улиците аз и ти.
В този град израснали,
в този град живяли,
по улиците на града яко сме дивяли.
Днес трима утре двама другиден сам,
аз ще съм далече някаде там,
бъдеще теб те зове мен ме зове,
цял живот ще помня ваште гласове.
Братко заминавам, назад не поглеждай,
усмихни се, тръгвай и се оглеждай,
за всички мой приятели,
и за всички мой хора,
за всички яки пички, и за отбора.
Да се срещнем пак всичко ще направя,
кълна се в Бог няма да ви забравя.
Нашите велики времена ще се запомнят,
за нас лудите готините, всички ще си спомнят.
Ново поколение оставаме зад гърба си,
а Къртнела никога няма да смени стила си.
Ще пораснем, ще заминем, ще имаме семейства,
а сетя ли се за това, мъката въздеиства.
Животът е училище, съдбата е учител
сляп ли си трябва ти пътеводител.
Пътищата се разделят сълзите се стичат,
думите последни трудно се изричат.
Очи в очи стискаме ръце,
старата прегрътка после юмрука на сърце
помня всички наши менета,
но бяхме просто хлапета.