Lil SaintГраница

Припев :
Дали съм тук или съм там вече незнам,
но където и да съм, съм винаги сам.
От дневника на моя живот последна страница,
между тези два свята няма граница. (х2)
И до тук и нататък бил съм и ще бъда сам,
къде са другите не ми пука , някъде там,
те са там, аз сам тук, сега съм друг и пак съм сам,
това е начина да осъществя своя план.
Да го духат любовта и приятелството глупако,
не се нуждая от тях за да се чуствам яко.
По дяволите от никой и от нищо нямам нужда,
всяка от думите 'любов' и 'съвест' ми е чужда.
Какво от всичко което казах не ти е ясно ?
Защо си даваш шибаното мнение нещастно ?
За този трак, за мен и за цялото ми изкуство,
това те прави жалък,не познавам това чувство.
Вярвам само в себе си , спри не се подмазвай,
като няма кво да кажеш, ами нищо не казвай.
Зад всички тези редове заставам като продуцент,
правя го за себе си а не за някакъв процент.
Припев :
Дали съм тук или съм там вече незнам,
но където и да съм, съм винаги сам.
От дневника на моя живот последна страница,
между тези два свята няма граница. (х2)
От ножове забити в мен заприличах на стоножка,
не търси от мен добро ,любов и прошка.
Все повече губя представа за тази граница,
между реалността ,тънка е като страница.
От дневника на моя живот с мойте грехове,
гледайки в това огледало не познах своето лице.
Чувам гласове те крещят - помогни ни,
но ги оставям да горят, защото нямам сили.
Да преборя в мен тази апатия и безличие,
породени от лицемерие и двуличие.
И всичко е само сън, а в следващия миг реалност,
а тъгата в мен превръща се в радост.
Или на това което радвам се е тъгата,
изгубих всякаква представа между два свята.
Всякаш губя себе си намирам се на грешна гара,
не вярвам вече в нищо и на никой нямам вяра.
Припев :
Дали съм тук или съм там вече незнам,
но където и да съм, съм винаги сам.
От дневника на моя живот последна страница,
между тези два свята няма граница. (х2)
Глух за мойте лирики и сляп за моите слова,
знам, за тях това е като мъгла.
Небеса в които опитвам да летя без криле,
океан в който опитвам се да дишам без хриле,
като повърхност на която стъпвам без нозе,
няма как да разбереш как живея без сърце.
Не очаквам да ме разберат не ми и трябва,
не се старая на някой ,някак да виляя.
Не знам всичко, но за всичко има си причина,
както и за това че всяко чуство в мен истина.
Мога да почина днес утре или след години,
и какво от това дали сме мъртви или живи ?
Във всяко нещо което правя намирам капка смисъл,
отписъл съм света , защото и той ме е отписъл.
Как да вярвам и обичам, всички са маниполатори ?
Опитват се в живота ми да бъдат навигатори.
Припев :
Дали съм тук или съм там вече незнам,
но където и да съм, съм винаги сам.
От дневника на моя живот последна страница,
между тези два свята няма граница. (х2)