Лили ИвановаБезсъние

Дълга е нощта и далече- денят.
Час по час летят и от тях капки самота.
Ту разплакан, ту щастлив дъжд от спомени вали.
Сякаш този свят литва в миг назад.
В мен се връщаш ти, пак изгряват твоите черти,
две очи- слънца изгряват и оживява любовта.
Живей ти в нас, любов!
А дъждът вали и във миг от мен
чезнеш ти.
Може би така, в някой тих нощен час
в безсънен мрак
идвам аз в твоите мисли пак.
Спомените като дъжд рукват в тебе изведнъж.
Сякаш този свят литва в миг назад.
Пак се връщам аз, звънва нежно в тебе моя глас,
две очи- звезди изгряват и оживява любовта!
Живей ти в нас, любов!
А дъждът вали и във миг от теб чезна аз,
чезна аз.