Лили ИвановаБългарка

Питай ме от 'де имам тънък и строен стан
и две звезди, вместо очи,
как са огрели мойто лице!
Питай ме защо тъй е болно мойто сърце
и докога, и докога от
мойта хубост ще си огрян!
Птиците млъкват щом запея,
слушат стихнали моя глас.
Слънцето в поглед чер се крие
щом изляза на двори аз.
Този тънък стан взела
съм от горска ела,
черната нощ и две звезди,
моите тъмни очи.
Всичките птици ще надпея
с моята песен и моя смях.
Моята хубост ще огрее
както слънцето таз земя.