Вятърът на този ден,
в който искам да крещя.
Шетайки около мен,
с пречупени крила.
Гледа някъде в теб,
и не спира да мълчи.
И е сам и уморен,
скрит в твоите сълзи.
Припев:
И гори в мен красотата ти,
кратък стих разкъсан от вятъра.
Напиши върху малки парченца от страх,
как боли самотата от чакане.
Споменът ще донесе,
цвят от твоите коси.
Песента за миг ще спре,
вятърът ще завали.
И загледани в нощта,
ще откриваме следи.
Под които самота ,
е минавала преди.