текст: Дамян Дамянов
музика: Ал. Кипров и Цв. Владовски
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и сам тръгни.
Трънлив и свят е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!