Лили ИвановаВенера

текст: Дамян Дамянов
музика: Хетко Николов
Венера, приятелко добра,
привет от мен, от моя поглед нежен.
В писмо дали ще мога да сбера
това, което искам да ти кажа.
Ах, как исках да ти кажа две слова -
сърцето ми от тях да разбереш,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?
Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?
По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без тебе съм живял!
Ах, как исках да ти кажа две слова -
сърцето ми от тях да разбереш,
но думите преглътнах - не можах...
Кога ли съм се учил на това?