Лили ИвановаЕкспрес Танго

В мигът, когато нии помръкнем
като лица на есента.
Когато внезапно замлъкне
дъха на песента.
Към нас се втурва глас тогава,
забравен глас , ала от кого?
Във своето вълшебство ни грабва
едно експрес танго.
Среднощен спомен разпилява рози,
една карета две надежди вози.
Любовен блясък пак над пътя плува
B една карета любовта пътува.
Към нашта жажда кой протяга чаша?
И кой нашепва , че нощта е наша?
В една карета любовта пътува,
в една карета аз и ти сами.
Небето вижда и земята чува,
че пак на пътя знак за обич плува.
Къде ни водиш ти среднощен спомен,
какво ни чака в този път огромен?
Светулка нежно знак чертае в мрака,
но пак в сърцето тя чертае знака.
В една карета любовта пътува
в една карета аз и ти сами, сами.