Liter Jack (Nasio)Музика

Зная, самотата страшна е във празна къща,
сякаш имам чувството, че римата ми свършва...
Нещо казва ми да се откажа,
говоря много, но дали имам к'во да кажа.
Микрофона пускам за момент и се обръщам,
цигарата до половина пуша и се връщам...
Чашата е пълна, мисълта ми диша,
стари спомени на лист хартия пиша...
Искам нови, няма как да кажа "стига",
видял съм много, но имам още к'во да видя.
Животът е във всеки дъх, всяка усмивка,
има още, щом човек има к'во да иска.
Света е сцена, тълпата е голяма,
приятелите-там са, но съдбата е за двама.
Цитирам; онова, което хванах- падна,
кажи ми как да бъда жив, когато теб те няма?
Припев: Зная, че ще трябва време, сухи да са моите очи,
музиката е до мене, дори когато ме боли... х2
Налях си ново, старото уиски свърши,
фена чува римата навън, а аз съм вкъщи...
Казват "него слушат,а мен - не" и не е честно,
щом си мисли, че е лесно, ама не е лесно...
Години писане, текстове в чували,
сълзи в очите във моменти на провали,
вярват, че случайно е, но пък едва ли знае
тия там от себе си какво са дали...
В едно момент си пате, в следвашия-лебед си,
и мисли, че в момент на слава, всеки губи себе си...
не губи себе си, но е сам в тролея,
заобиколен от хора, пак ще търси нея...
Иска да я види, чака, но я няма,
хорските усмивки са покана за нова драма.
Самотата страшна е във празни къщи,
сърцето пие още, римата ми свърши.
Припев: Зная, че ще трябва време, сухи да са моите очи,
музиката е до мене, дори когато ме боли... х2