Мойто щастие има сини очи
и прегръдка в която, просто ми се мълчи.
Знае как да стопява всеки страх в моя ден.
А сутрим обожава да ухае на мен.
По листенца от рози в съня си вървя,
всяка нощ, в която в него гушната спя.
Да разказвам ли още - нереално звучи,
с теб колко дни и нощи любовта ни държи.
Припев:
Когато ме погледнеш, караш да ми спира дъха,
когато ме целунеш, караш да изчезне света
и вече няма мое, твое, има наше сърце,
от обич полудяло, цяло, неделимо на две.
През живота ми мина не един лош момент,
но до днес не изстина любовта в теб и мен
и след толкова сини, прозаични неща
останахме щастливи, ти го правиш това.
Ти ме правиш красива, ти ме правиш добра,
ти сълзите ми спираш, ти ми връщаш смеха.
Ти си моето вкъщи, дом за мойта душа,
след 100 години още ще се чувствам така.
Припев: (х2)
Когато ме погледнеш, караш да ми спира дъха,
когато ме целунеш, караш да изчезне света
и вече няма мое, твое, има наше сърце,
от обич полудяло, цяло, неделимо на две.