ЛиянаНа всеки кръгъл час

Пореден ден сама, а ти мълчиш..
и всеки ден така – престани.
Да питам ли кога ще решиш да простиш?
Поредна нощ самичка ще спя,
а колко тъжно е сърцето.
Аз мисля, че изкупих вече свойто вина.
На всеки кръгъл час,
поглеждам телефона с надежда,
че искаш да чуеш пак точно моя глас.
На всеки кръгъл час,
във мислите си нежното те обичам аз,
и вярвам както някога във теб.
Пореден ден сама, а не звъниш..
но свикнала така - не боли.
Дали и ти в нощта като мен не спиш..
Ако свършила е любовта,
поне звънни да ми кажеш.
Защото аз отдавна чакам те сама.
На всеки кръгъл час,
поглеждам телефона с надежда,
че искаш да чуеш пак точно моя глас.
На всеки кръгъл час,
във мислите си нежното те обичам аз,
и вярвам както някога във теб.