ЛиянаПак лъжа

Защо не спираш да ме обиждаш,
защо с лъжите си рисуваш ме сега.
С лъжи лекуваш ранена гордост,
ранено его, мъжка суета.
Пожелавяй ми смърта, кажи че съм една измислица \пак лъжа\,
карай ги да псуват с теб онази дето е нещастница \пропаднала\.
Думите тежът, когато казани са от достоен мъж \не от теб\,
думите на слаб лъжец са думи чути от изгубени \като теб\.
Каква била съм, с кой съм спала,
какво ли още ще си чуя зад гърба.
По грозно още какво ще кажеш,
поспри се мили хванат си в лъжа.
Пожелавяй ми смърта, кажи че съм една измислица \пак лъжа\,
карай ги да псуват с теб онази дето е нещастница \пропаднала\.
Думите тежът, когато казани са от достоен мъж \не от теб\,
думите на слаб лъжец са думи чути от изгубени \като теб\.