Лора КараджоваСпуснати Завеси

Аз изглежда все за теб ще мисля
вече свикнах там да се връщам
тук е тясно, търся шумно място
чужди хора да прегръщам
Но не става, не помага
пак залитам, искам, искам с теб
и заспивам с алкохолни мисли
празна чаша пълна с лед
Събуждам се така - със снощните си черни дрехи,
отворена врата и спунати завеси
не помня нисхто пак,
размазан грим и сухи устни,
разказват снощи как се питат ти къде си
Аз изглежда все за теб ще мисля,
с разни хора се залъгвам
не говоря и ен слушам вече
лека вечер и си тръгвам
ставам рано, вън е късно
в тази стая няма нош и ден
пак заспивам с лакохолни мисли,
неразумно, но ти си в мен