ЛунаНе Чух Да Кажеш Никога Любима

Очите ти за мене бяха нощ и ден
Сърцето ти мечта недостижима
Ти гледаше ме с погледа си тъй студен
Не чух да кажеш никога “любима”(х2)
Пр
Очите ми са пълни с мъка и сълзи
Те капят,като капки кръв,боли
И падат в уморените от скръб ръце
Това са капки кръв от моето сърце (х2)
Бунтувах се в себе си,крещях
Стотици пъти щях да те напусна
Така и никога аз не успях
И ти отново в клетката ме пусна(х2)
Пр.(х2)