Любо и РумянаВечната обич

Любо:
Всяка вечер аз говорех с Луната.
Може ли да мине болката сива?
Ти си тръгна и заплака душата!
Плаче душата!
Леден вятър вие в дългите нощи.
Може би ще дойдеш... Чакам те още!
Ти отне съня ми и си замина!
Тръгна си, мила!
Румяна:
Ех, аз в чуждите думи
много сляпо повярвах и загубих те!
Ех, много време измина,
но към теб не изстинах
и желая те!
Румяна и Любо:
Вечната обич сега праща ни свойта стрела!
Нека простим и да бъдем пак щастливи!
Любо:
Аз очаквам пак да видя очите
и да погаля нежно с пръсти косите.
Моя обич, чакам стъпките в мрака!
Тебе очаквам!
Румяна:
Ти, ти си моята магия
и не мога да крия
моята любов!
Румяна и Любо:
Вечната обич сега праща ни свойта стрела!
Нека простим и да бъдем пак щастливи!