Тъмни очите ми, мъртви мечтите ми, само празни спомени и сълзи прогонени,
неми са устните, всичко пропуснахме, своя грях аз избрах.
Ти сама избра да смениш посоката, но след всеки праг още по-жестоко е,
да си без душа, да си само скитница с вятъра в нощта.
Търся те в нощите, чакам те в дните си, без любов сънувам те, от любов измислям те,
ти ли си вятъра който ме галеше докато бях сама?
Аз сама избрах да сменя посоката, но след всеки праг още по-жестоко е,
да съм без душа, да съм само скитница с вятъра в нощта.
Своя грях аз избрах.
Ти накара ме да сменя посоката, твоите ръце ще изтрият болката,
твоите очи ме докосват истински, остани, с мен бъди.(x2)