МагапасаОграбен

Как след всичко да остана жив,
кажи ми как?
Даже в спомена немилостив
не виждам бряг...
Няма нежност, няма светлина
надежда няма...
Как ограбената си душа
да теша?
Ти ограби моето небе,
срутват се завездите.
Ти ограби моето сърце...
празно е...
Бурята нека с пръстта сравни ме,
че живот не е това.
Мълния нека до смърт рани ме,
че без теб ще се взривя.
Падат птици и умират с вик
в краката ми...
Твоят глас ехти, като плесник
в душата ми...
Няма нежност, няма светлина
надежда няма...
Как ограбената си душа
да теша?
Ти ограби моето небе,
срутват се завездите.
Ти ограби моето сърце...
празно е...
Бурята нека с пръстта сравни ме,
че живот не е това.
Мълния нека до смърт рани ме,
че без теб ще се взривя. (x2)
Ти ограби моето небе,
срутват се завездите.
Ти ограби моето сърце...
празно е... (x2)