Богдан Калинка думаше:
Либе Калино, Калинке, Защо си бяла й червена,
Защо си тънка и висока. Защо си толкоз хубава? /2
Калинка Богдан думаше:
- Либе Богдане, Богдане, Когато бях й аз мънинка,
Мънинка, в пел'ни повита. Тогаз са турци минали. /2
Мама и тати - убили, Кака и бати - заклали,
За мене 'м либе дожиля, Дожиля либе, домиля,
Че ма на пътя 'фърлили. /2
Кога са руски минали, И мене либе вземали,
С руско ма мляко поили, В руски ма люлки люляли,
За туй съм бяла й чарвена, За туй съм бяла й чарвена,
За туй съм тънка й висока, За туй съм толкос хубава!
Богдан Калинка пак дума:
- Либе Калино, Калинке, Защо си с пушка на рамо,
Защо си с сабя през кръстче, Защо си с мъжка премяна? /2
Калинка Богдан думаше: - Либе Богдане, Богдане,
Когато срещна яз турци, И аз жа 'м либе отмъстя,
За мойта мила майчица, За мойта мила майчица,
За моят родния баща, За мойта мила сестрица,
За мойта мила сестрица, За мойто родното братче,
За мойта мила РОДИНА!