Манол Михайлов и Таня ВеличковаМалка мома двори мете

Малка мома двори мете,
хем ги мете, хем си плаче
(либе ле, момне ле, малка моме)

Оттам мина стари брайно,
той на мома тихом думаше:
(либе ле, момне ле, малка моме)

- Ой те тебе, малка моме,
братова ми по-малка щерко
(либе ле, момне ле, малка моме)

Защо метеш и си плачеш,
защо не метеш и да пееш?
(либе ле, момне ле, малка моме)

- Ой те тебе, стари брайно,
как да мета и да пея?
(либе ле, момне ле, малка моме)

Наште искат да ме главят*
за татков ми аркадашов* син
(либе ле, момне ле, малка моме)

Пък аз съм малка и хубава,
на хоро не съм походила
(либе ле, момне ле, малка моме)

Пък аз съм малка и глупава,
любе не съм си залюбила
(либе ле, момне ле, малка моме)

*главя=сгодявам
*аркадаш=другар, побратим