Припев:
И моля те, недей, недей да ми казваш нищо повече!
Знам усмивката, която носиш, че увас ще съблечеш.
Захвърли я при нещата, които аз ти подарих.
Да събира прах и щом излезеш, пак си я сложи.
Куплет 1:
Моля те, звънни ми, отдавна вече съм забравил как звучи гласа ти.
Права си, прости ми, нека така остане си,
но в душата рана си
и всеки път щом зараснеш, аз, сам ти разранявам.
Явно харесва ми да ме боли,
щом всеки път търся очите ти.
Представям си с теб мечтите си,
поглеждайки назад, вече не виждам и следите ти.
Прости ми, че съм тъй наивен,
силно надявам се да е сън.
Тъжно е, че още съм загрижен
и моля се да не те виждам, щом излизам навън.
Припев:
И моля те, недей, недей да ми казваш нищо повече!
Знам усмивката, която носиш, че увас ще съблечеш.
Захвърли я при нещата, които аз ти подарих.
Да събира прах и щом излезеш, пак си я сложи.
Куплет 2:
И макар и да те търся в другите не те намирам.
След теб съм на парчета и сега си ги събирам.
Уж не съм глупак, а сякаш не разбирам,
че любовта ти е отпаднала пиеса, за която репетирам.
Моля те, звънни ми, отдавна вече съм забравил как звучи гласа ти.
Права си, прости ми, нека така остане си,
но в душата рана си
и всеки път щом зараснеш, аз, сам те разранявам.
Припев (x2):
И моля те, недей, недей да ми казваш нищо повече!
Знам усмивката, която носиш, че увас ще съблечеш.
Захвърли я при нещата, които аз ти подарих.
Да събира прах и щом излезеш, пак си я сложи.