Мария Илиева и Д2 (D2)С теб научих как

Когато стане тъмно тук
не спирам да те виждам.
Изплуват спомен, образ, звук.
Ти си в моят сън все още.
Търся с поглед всеки ден,
улавям всяка мисъл.
А самотата вътре в мен
сякаш няма край нощем.
Припев:
С теб научих как трябва малко,
за да бъдем утре пак нека само
от своята обича да дадем днес на някой
на някой друг.
A никога, никога преди
не вярвах, че преплита се така
пътят ни с други съдби
и празнота идва след това.
Припев:
С теб научих как трябва малко,
за да бъдем утре пак нека само
от своята обича да дадем днес на някой
на някой друг.
Препъваме се в спрели чувства,
но въпреки, че вечно ще боли
от своята сила
нека подарим, нека не мълчим.
Припев:
С теб научих как трябва малко,
за да бъдем утре пак нека само
от своята обича да дадем днес на някой
на някой друг.