Мария ПетроваЗа първи път

Това е някаква цялост
без която се умира…
Това е моето тяло,
това е твоята сила…
Това е признак на лудост,
на който сме подвластни!
С миналото бях до тука – всичко ти изтри!
И за първи път
сякаш спря светът!
С теб за първи път съм цяла
и във фаза „полудяла!”
И за първи път
няма никой друг!
Да ни питат луди ли сме
с тебе няма да ни писне!
До утре мога да бъда
силна в твоята прегръдка…
До утре чувствам се друга,
до утре дръж тази тръпка!
Това е признак на лудост,
на който сме подвластни!
С миналото бях до тука – всичко ти изтри!
И за първи път
сякаш спря светът!
С теб за първи път съм цяла
и във фаза „полудяла!”
И за първи път
няма никой друг!
Да ни питат луди ли сме
с тебе няма да ни писне!