Стоя сама унесена от спомена, отново идваш в мислите ми ти,
притварям аз очи и в тъмнината мили мой изплува твоя образ толкоз мил.
Ах, твоя образ толкоз, толкоз мил!
Припев:
Къде си ти в този свят тъй огромен, къде си ти, мислиш ли за мен?
Вслушвам се пак в милия спомен, искам те както в първия ден.
А може би не си сам в този миг.
В ръцете ми потрепва снимка стара, скъп спомен от щастливи нявга дни,
пак се връщам и разбирам колко дни са минали в болка от раздялата.
Ах, колко много, много ме боли!
Припев:
Къде си ти в този свят тъй огромен, къде си ти, мислиш ли за мен?
Вслушвам се пак да чуя гласа ти, сгрей ме ти както в първия ден.
А може би не си сам в този миг.