МастилоВ двореца съм сама

Не вярвах, че мога да си построя дворец,
в който да скрия очите на хората,
а в тях намерих сълзите затаени,
минути на болка и страх,
сърцата им тъжно опустели.
Не вярвах, че мога да забравя, че горда съм била
спестявах умора от думи превърнати в лъжи,
останах без сълзи да те моля,
за миг поне се смили,
лъжи ме, че пак ще бъда твоя.
Докосни ме и ела
във двореца съм сама x2
Не вярвах, че мога да си построя дворец,
в който да скрия мечтите на хората,
а в тях намерих надежди разпилени,
минути на болка и страх,
сърцата им тъжно опустели.