Черна ревност опари очите ми,
чувствам как преброени са моите дни.
Слънчев лъч не докосва косите ми,
мъжка нежност не сгрява ръцете ми.(x2)
Припев:
Преоблякох се в черна нежка,
само Господ ми даде надежда.
Ще му бъда аз вярна робиня,
най-смирена добра монахиня.
Мрачен ден от мен си отиде ти,
мрачен ден чух камбана за мен да звъни.
В този ден аз отрязах косите си
и навеки погребвах мечтите си.(x2)
Припев:
В манастира постъпих разкаяна,
в мъченица самотна превърна ме ти.
Пред олтар коленичах съсипана,
и се молех да бъда обичана.(x2)
Припев: