MD ManasseyЗнаеш ли

Знаеш ли какво е за живота си да живееш?
Да се бориш за него или просто да го пилееш!
Знаеш ли какво е да храчиш всяка сутрин кръв ?
Да се напиеш кат' свиня след т'ва защото просто си такъв!
припев(х2) :
Знаеш ли защо?
Знаеш ли къде?
Знаеш ли кога ще те сполети това?
Знаеш ли какво?
Знаеш ли с кого?
Знаеш ли как се случи всичко в твоя свят?
Знаеш ли какво е тишина да те подлудява?
Да прегърнеш самотата 'щото друго не ти остава.
Знаеш ли какво е да си раздвоен на твоите грижи?
Да се почувстваш като кучето което раните си ближе.
знаеш ли какво е да си верен на една мечта?
Да допуснеш грешка ,мечтата да ти го начука във аха..
А знаеш ли какво е да поискаш прошка от изневерник,
но вместо да я получиш да усетиш че си мишена на мерник?
Знаеш ли какво е да се чувстваш гостенин във твоя дом,
а да се чувстваш у дома на чуждо място като кола във автосалон.
Знаеш ли какво е да усетиш трън в очите,
но въпреки това да ги затвориш ,да останеш слепеца във дните.
Защото ти е по лесно да игнорираш факта че си слабак.
Защото робуваш на своя страх и своя инат.
Защото поучаваш другите за собствените си грешки
които допускаш ,царю ,честити умряха твоите пешки.
припев(х2)
Защо след като те боли се навираш във шибаната си болка?
Защото се чувстваш жив и желаеш поне още една обиколка.
Защо като минеш финала пак си на стартовата си линия?
Защото изпитваш нужда от оная шибаната любов на химия.
Защо заблуждавайки себе си лъжеш неволно и другите?
Защото намираш оправдание не в действията си а в думите
със средство което успокоява теб, прахосмукачка на съвестта,
но просмуканите лекета не излизат просто ей така.
Защо чакаш любим човек по телефона да ти се обади?
Защото ,ако не го направиш ще си помилиш тя ме забрави.
Защо от всичко наоколо постоянно ти нея ревнуваш?
Защото да бъде тя твоя готов си на това да робуваш.
Защо когато си мислеш ,че живота ти може да е красива картина ,
оказва се обаче че живота ти всъщност пясък в безлюдна пустиня.
Когато вечер си мислиш че лягаш със някой си лягаш със също момиче
Защото незнае жената до тебе какви си за нея си просто добричък..
припев (х2)
Емоцията е оръжие което движи света със все сила.
Ревността движи света ,но към пропастта изгнила.
Злоба е двигателят и иска гориво,
което произвежда веществото ти сиво,
но прошката е мостът ,стоманени въжета,
а нишките калени са.Душата ти клета,
която всъщност прави човека-човек съвършен
със своите грешки виси-тапет залепен.
Ти си просто една емоция изтъкана от въпроси
която цял живот просто отговори проси
и когато не ги получаваш остава собствената си вяра,
и чакаш като пътник своя влак на твоята гара,
и знам че ми е рано да говоря тези неща,
но и аз съм като теб ,не знам Къде? С кого? Кога?
И знам че ще се боря ,и със нокти ще дера,
за това което вярвам да успея да разбера.
припев (х2)