MD ManasseyМилиони песъчинки

Погледни луната, там няма човек.
Там е толкова пусто, като празен лист на поет.
Има ли живот в тази сълза ...
Или просто отражението на една тъга.
Виж птиците отлитат, вълните се разбиват.
По пътя всичко те помитат и в скалите пак умират.
Превънали се те в чистата пяна.
През пръстите минава, но немога да я хвана.
Пясъка е едно цяло, милиони песъчинки,
полепнали по нежно тяло за стотинки лети.
Купих или си безценна, готова да нахраниш
душата ми бедна и мене да избавиш.
Не зная ти какво си, но зная, че те обичам.
Задавам куп въпроси и виждам как се стичам.
По твойто тяло нежно, топя се като снежко
и все така нейзбежно, и все така горещо.
И явно съм виновен, вини ме, че те искам.
Без тебе съм отровен, без тебе съм измислен.
И явно черно-бял съм, а ти си моя цвяят.
Без тебе остарял съм, та ти си моя свят.
Милиони песъчинки, аз се скитам ти къде си ?
Милиони снежинки рисуват бели завеси.
Милиони прашинки танцуват в моя смях
и те ми шепнат, че си единствената между тях.
Уникална с това което притежава,
като русалка в тайна се завива и заспива.
Уникална и с това, че тя не се забравя,
но за да я зърнеш сърцето ти не бива да изстива.
Моля те отново ти стопли ме, ти стопи ме.
В твоята морска прегръдка приеми ме.
Като цунами завърти ме, удави ме
и да потъна, като кораб гравиран с твойто име.
И ще се нося вечно, като легенда тиха,
като писмо в бутилка в море, написах стиха ...
За любовта, която избухнала в ноща-а
и с мощна сила тя изплува и изгряя.
Ще се превърна в милиони песъчинки.
Ще видиш ти луната отразена в твойта красота.
Ще яхна вятъра с усмивка и тръпчинки
и ше те махна от судената луна, не си сама.