Megan_GМразя

И мразя да изричам на глас думата Господ,
но преди да загина дай ми още малко кислород,
за да мога да събера сили пред теб да се изправя
и ако мога грешките си за последно да оправя.
Макар че за тях е вече късно да съжелявам,
само пред този, който заслужава ще се извинявам.
Само господ може за греховете ми да ме съди
и само той душата от тялото ми може да погуби!
Не съм забравила от къде съм почнала и стигнала!
Не съм забравила човека който бутна ме в кълта!
Не съм забравила и кой измъкна ме от пропаста!
Не съм забравла родителите си и кошмарите в съня
и как мога да забравя улицата и гладът,
трагедията, гроба и злобата на градът!
И господи няма никога да ти простя за това,
че продаде ангелите от рая на дявола в ада.
Спираш тук - озоваваш се там,
вече си друг, но оставаш си сам!
Гледаш ме, но всъшност сляп си,
наричаш се живот, но за нас грях си!
Кръста е тежък,но върху себе си аз го нося,
за милостиня и обич не искам от никой да прося.
Разпъната като Исус, без глас протестирам,
като него до последно се моля, но нищо не постигам.
Животът може да се събере в една дума - болка!!!
Затова ми се иска да го истрия с гума.
днес минава - утре идва, а вчера няма да се върне, рано или късно дявола и теб ще те помъкне.
Не съм идеална и аз правя грешки нормално,
но защо винаги го отнасям без вина брутално?
Площадката е живота, а строителят си ти
построяваш нещо - идва буря и всичко се руши.
После се опитваш да откриеш всичко изгубено,
да събереш конструктора, но вече всичко е загубено!
Решаваш на ново да започнеш играта,
но пак нестава - не се получават нещата!
И само в мислите ми мога да използвам
машината на времето - бъдещето ми с ръка докосвам, но нещо се обърква и става, машината блокира.
И спомените ми в душата един по един тя събира
и ето, че попаднах в капана на времето.
Исках да съм в бъдещето, но тя ме върна в миналото!
Проклетото ми минало, което все ме настига,
болката и тъгата и тази вечер пак при мен пристига!
Не знам как да ти го обясна, но в този миг
искам да умра, а после тайно да се съживя,
имам път пред мен - знам накъде вървя,
но препатствията са, много дали ще оцелея?
Жадно гълтам болката, защото искам да успея,
падам за да стана, защото искам да живея!
Жадно гълтам болката, защото искам да успея,
падам за да стана, защото искам да живея!
Спираш тук - озоваваш се там,
вече си друг, но оставаш си сам!
Гледаш ме, но всъшност сляп си,
наричаш се живот, но за нас грях си!