The Unforgiven III
How could he know this new dawn's light
Would change his life forever?
Set sail to sea but pulled off course
By the light of golden treasurе
Was he the one causing pain
With his careless dreaming?
Been afraid
Always afraid
Of the things he's feeling
He could just be gone
He would just sail on
He would just sail on
How can I be lost?
If I've got nowhere to go?
Searched the seas of gold
How come it's got so cold?
How can I be lost
In remembrance I relive
How can I blame you
When it's me I can't forgive?
These days drift on inside a fog
It's thick and suffocating
This seeking life outside its hell
Inside intoxicating
He's run aground
Like his life
Water's much too shallow
Slipping fast
Down with the ship
Fading in the shadows now
A castaway...
They've
All gone
Away
They've gone away
How can I be lost
If I've got nowhere to go?
Search for seas of gold
How come it's got so cold?
How can I be lost
In remembrance I relive
And how can I blame you
When it's me I can't forgive?
Forgive me
Forgive me not
Forgive me
Forgive me not
Forgive me
Forgive me not
Forgive me
Forgive me, why can't I forgive me?
Set sail to sea but pulled off course
By the light of golden treasure
How could he know this new dawn's light
Would change his life forever
How can I be lost
If I've got nowhere to go?
Search for seas of gold
How come it's got so cold?
How can I be lost
In remembrance I relive
So how can I blame you
When it's me I can't forgive?
MetallicaThe Unforgiven III
Добави в любими
842
Докладвай видеото
Metallica - The Unforgiven III Текст
Докладвай текста
Metallica - The Unforgiven III Превод
Непростимият III
От къде можеше да знае той... Че светлината на този нов изгрев
ще промени живота му завинаги?
Че ще се гмурне толкова на дълбоко, но ще загуби пътя си,
заслепен от блясъка на на несъществуващи неща?
Той ли беше този, който причиняваше болка,
потъвайки в света на мечтите си?
Толкова уплашен...
Винаги уплашен
от нещата, които беше способен да почувства.
Той можеше просто да си отиде...
Той можеше просто да продължи по своят път.
Той можеше просто да продължи по своят път.
Как мога да бъда изгубен...
Ако никога не съм имал място, на което да отида?
Пребродих целият бляскав свят,
но все още не мога да разбера как всички станаха толкова безчувствени?!
Как мога да бъда изгубен...
След като се връщам отново и отново и изживявам всеки отминал миг...
Как бих могъл да обвиня теб,
когато аз съм този, на когото не мога да простя...!
Тези дни се завръщат при него, обвити в мъгла.
Толкова гъста, че той започва да се задушава...
Животът с който трябва да се примири сега, е Ад за него...
Раздран отвътре,
той просто не може да продължи...
Както не може да продължи и животът му.
Водите, в които плува са твърде плитки за него,
преминават прекалено бързо...
Затова той потъва,
изчезва в сенки сега...
Изгубен...!
Всички те...
Си отидоха...
Далеч!
Всички те го изоставиха!
Как мога да бъда изгубен...
Ако никога не съм имал място, на което да отида?
Пребродих целият бляскав свят,
но все още не мога да разбера как всички станаха толкоба безчувствени?!
Как мога да бъда изгубен...
След като се връщам отново и отново и изживявам всеки отминал миг...
Как бих могъл да обвиня теб,
когато аз съм този, на когото не мога да простя...!
Иска ми се да ми простиш...
Но, по-добре недей!
Иска ми се да ми простиш...
Но, по-добре недей!
Иска ми се да ми простиш...
Но, по-добре недей!
Прости ми...
Но... Защо не мога сам да си простя?!
Че ще се гмурне толкова на дълбоко, но ще загуби пътя си,
заслепен от блясъка на на несъществуващи неща?
От къде можеше да знае той... Че светлината на този нов изгрев
ще промени живота му завинаги?
Как мога да бъда изгубен...
Ако никога не съм имал място, на което да отида?
Пребродих целият бляскав свят,
но все още не мога да разбера как всички станаха толкова безчувствени?!
Как мога да бъда изгубен...
След като се връщам отново и отново и изживявам всеки отминал миг...
Как бих могъл да обвиня теб,
когато аз съм този, на когото не мога да простя...!!
Докладвай превода Искам превод Добави преводОт къде можеше да знае той... Че светлината на този нов изгрев
ще промени живота му завинаги?
Че ще се гмурне толкова на дълбоко, но ще загуби пътя си,
заслепен от блясъка на на несъществуващи неща?
Той ли беше този, който причиняваше болка,
потъвайки в света на мечтите си?
Толкова уплашен...
Винаги уплашен
от нещата, които беше способен да почувства.
Той можеше просто да си отиде...
Той можеше просто да продължи по своят път.
Той можеше просто да продължи по своят път.
Как мога да бъда изгубен...
Ако никога не съм имал място, на което да отида?
Пребродих целият бляскав свят,
но все още не мога да разбера как всички станаха толкова безчувствени?!
Как мога да бъда изгубен...
След като се връщам отново и отново и изживявам всеки отминал миг...
Как бих могъл да обвиня теб,
когато аз съм този, на когото не мога да простя...!
Тези дни се завръщат при него, обвити в мъгла.
Толкова гъста, че той започва да се задушава...
Животът с който трябва да се примири сега, е Ад за него...
Раздран отвътре,
той просто не може да продължи...
Както не може да продължи и животът му.
Водите, в които плува са твърде плитки за него,
преминават прекалено бързо...
Затова той потъва,
изчезва в сенки сега...
Изгубен...!
Всички те...
Си отидоха...
Далеч!
Всички те го изоставиха!
Как мога да бъда изгубен...
Ако никога не съм имал място, на което да отида?
Пребродих целият бляскав свят,
но все още не мога да разбера как всички станаха толкоба безчувствени?!
Как мога да бъда изгубен...
След като се връщам отново и отново и изживявам всеки отминал миг...
Как бих могъл да обвиня теб,
когато аз съм този, на когото не мога да простя...!
Иска ми се да ми простиш...
Но, по-добре недей!
Иска ми се да ми простиш...
Но, по-добре недей!
Иска ми се да ми простиш...
Но, по-добре недей!
Прости ми...
Но... Защо не мога сам да си простя?!
Че ще се гмурне толкова на дълбоко, но ще загуби пътя си,
заслепен от блясъка на на несъществуващи неща?
От къде можеше да знае той... Че светлината на този нов изгрев
ще промени живота му завинаги?
Как мога да бъда изгубен...
Ако никога не съм имал място, на което да отида?
Пребродих целият бляскав свят,
но все още не мога да разбера как всички станаха толкова безчувствени?!
Как мога да бъда изгубен...
След като се връщам отново и отново и изживявам всеки отминал миг...
Как бих могъл да обвиня теб,
когато аз съм този, на когото не мога да простя...!!