Мина много време.
Събуждах се сама, но мина много време –
завита през глава и мислейки за тебе.
Всичко се забравя, просто трябва време, време, време…
Вече знам, че всичко с теб било е изгубено отначало,
от самото начало.
Ти ми носиш само лош късмет като счупено огледало.
От самото начало.
Спомняш ли си първия ден?
Споделих ти нещо за мен –
не съм огън да ме гасиш.
Знам, някой ден ще ме оцениш.
Моето име,
всяка вечер ще бълнуваш моето име,
но на друг ще казвам вече „давай, докосни ме”.
Друг ще си направи татус с моето име.
Вече знам, че всичко с теб било е изгубено отначало,
от самото начало.
Ти ми носиш само лош късмет като счупено огледало.
От самото начало.
Спомняш ли си първия ден?
Споделих ти нещо за мен –
не съм огън да ме гасиш.
Знам, някой ден ще ме оцениш.
И стигнахме някак дотук.
Север превърна се в юг.
Един срещу друг /обърнахме се/.
Един срещу друг.
Там, откъдето се връщам, не бих пожелала
на никой да ходи.
В ръце съм държала любов,
но ти не беше готов.
Един срещу друг.
/Знам някой ден ще ме оцениш./
Един срещу друг.
Обърнахме се един срещу друг.