Милко КалайджиевСлед теб

Пред очите ми са още нощите с теб, по ръцете ми са още мириса на теб. Как прегръщах до без памет, как целувах до без памет тръгна си и думи няма, колко боли!
С тези ръце ли да милвам други след теб? С тези устни ли да казвам обичам те? С тези очи ли студени без грам живот, след това с тебе за мене няма любов!
Твоят образ на стената с поглед издълбан да залъгвам самотата, че си тука пак. С какво сгреших не зная? Като гръм дойде ми края, не недей да ми желаеш да съм щастлив!