Mir40Изповед

Гледах се в огледалото - остарявах,
но хиляди проблеми - гордо подминавах,
не забравях никога, някога къде съм бил
и след всичко не чакай с теб да бъда мил.
Колко съм изпил ? - не питай, няма да ти кажа
и кой път е правилен - не мога да ти покажа,
разчитам вече единствено на себе си
помисли дали с мене или срещу мене си.
Аз знам за се беси какъв избрах да бъда
и само господ, може да ми даде присъда
не мога да се върна миналото да прегърна,
утре ще си тръгна и дали ще се завърна.
Дали на някой, някога ще липсвам ? - едва ли,
дали някой някога с нещо ще ме похвали,
вдигам си главата дори след всичките провали
надявам се, че вече това сте го разбрали.
Мислех че света е грозен, но всъщност е красив
помислих, че деня накосен няма да е сив
ще ме направи по-щастлив, ще бъда и по-силен ,
но в реалността открих,че само с микрофона съм стабилен.
Всеки е безсилен срещу ударите на съдбата
и всеки рано или късно пада на земята,
музиката ми помага свикнах с нея да живея,
не съм известен, но съм горд с това което пея.
Не се срамувам грешките си да признавам
за всеки който някога съм наранявал - съжалявам
за тия които мен - на всички прощавам
научен съм винаги любов да давам.
И на малкото приятели които ми останаха
които в добро и лошо до мене не престанаха
зад мен застанаха, подадох им ръка и те я хванаха
обичам ви, за вас гори пламъка !