Mir40 и Ненормална (n3normalna)Накъде да вървя

Без път и без посока вървя през самотата,
кога късмета ще ми почука на вратата..
Винаги със всеки се отнасям добре,
но да бъдеш човек това е няк'во демоде..
Всеки в тоз живот гледа някой да преебава
и кои са истинските ценности той забравя..
Кога всичко ще бъде както преди?..
Да живеем с усмивка до края на наш'те дни..
Да се друсаш с боклуци вече е на мода,
но единственият изход е да влезеш в гроба..
С бой всеки разрешава собствените си проблеми,
защо всички трябва да се правим на кретени..
Не е ли по добре да премахнем войната,
ако не заради нас самите, заради децата!
Защото те не са виновни, че са такива,
ние ги насилваме със зло със всичка сила..
Припев:
Тежко е когато няма кой да те разбере,
когато няма кой да те прегърне..
Оглеждаш се и виждаш само мрак и тишина,
за да се спася накъде да вървя?! (х2)
Простотията ни е обсебила страната,
защо после хората си слагат въжето на главата?..
Защото няма как да живеят..
Защото няма на какво да се смеят..
А какво ще стане слънцето ако не изгрее?
Всеки грешките си ще проумее!..
И ще се моли всичко да се оправи,
но ще е късно всичко в грешен океан ще се удави..
В страната за богатите хора винаги има,
а бедните чакат всяка нова година..
В очите със надежда чудо да се случи
и Господ хората да научи..
Когато имаш залък е добре да го делиш,
защото ако си егоист във ада ще гориш..
Не е хубаво да гледаш всичко от високо,
защото може да паднеш много на дълбоко..
Припев:
Тежко е когато няма кой да те разбере,
когато няма кой да те прегърне..
Оглеждаш се и виждаш само мрак и тишина,
за да се спася накъде да вървя?! (х2)
В един момент камбаните зазвъняват,
слагат те в ковчег и след време те забравят..
А ти от горе гледаш и плачеш със всички сили,
забравиха те дори твоите роднини..
Поставяш си въпроса: Защо така се получава..?!,
че и приятелят ти цветя на гроба не слага..
Всичко свърши не можеш да се върнеш
и живота си наново да преобърнеш!
Господи, пред теб падам на колене
и те моля прости ни всички грехове..
Тежко ми е да гледам как народа бяга,
и как за чужбина куфарите стяга..
Аз винаги ще вярвам в теб дори като умра..
Ще ти предам сърцето ми и моята душа..
Но до тогава моля те пази ми ти,
малко щастие, да са сълзите във очите ми..
Припев:
Тежко е когато няма кой да те разбере,
когато няма кой да те прегърне..
Оглеждаш се и виждаш само мрак и тишина,
за да се спася накъде да вървя?! (х2)