Ja sam rodjen u cvecu livada
cuvah stada pokraj reke gruze
al zavoleh devojku iz grada
sa usnama ko pupoljak ruze
Bele ruke a prsti ko dirke
pricahu mi najneznije bajke
zalud uzdah iz grudi pastirke
zalud suze moje stare majke
Sin sam plavih suma i livada
gajih dobre konje i volove
zbog lepote devojke iz grada
zaboravih brda i dolove
Zvao sam je ulicama dugim
i venuo ko trava jesenja
jednog dana spazih je sa drugim
zagrljenu u senci kestenja
Sta sad mogu vec bol svoj da patim
mladost moju da tuzim za celo
morao sam kuci da se vratim
svome domu u rodjeno selo
I sad opet svoga vranca jasem
i u krcmi krcmim svoja stada
kitim svirce i razbijam case
i proklinjem devojku iz grada
Miroslav Ilic (Мирослав Илич)Devojka iz grada
Добави в любими
1100
Докладвай видеото
Miroslav Ilic (Мирослав Илич) - Devojka iz grada Текст
Докладвай текста
Miroslav Ilic (Мирослав Илич) - Devojka iz grada Превод
Аз съм роден в цветна ливада!
Отглеждах стада, покрай брега на реката
Но се влюбих в девойка от града
с устни,като разцъфнала роза
Бели ръце, а пръсти като клавиши
Разказваше ми нежни приказки
Напразни се оказаха въздишките от гърдите ми пастирски
Напразни бяха сълзите на моята стара майка.
Син съм на светлите гори и ливади
Отглеждах добри коне и волове.
Заради красотата на девойката от града,
забравих хълмовете и доловете!
Обрекох се на улиците дълги
и почнах да вехна,като тревата есенна
Един ден я хванах с друг,
скрити в сянката на кестена!
Това,което ми остана е да понеса своята болка
Младостта си да обвиня за всичко
Трябваше да се върна във вкъщи
В своя дом в родното ми село !
И сега отново съм с виното
и в кръчмите страдам по изгубените си стада
Надувам свирки и разбивам чашите
и проклинам девойката от града!
Докладвай превода Искам превод Добави преводОтглеждах стада, покрай брега на реката
Но се влюбих в девойка от града
с устни,като разцъфнала роза
Бели ръце, а пръсти като клавиши
Разказваше ми нежни приказки
Напразни се оказаха въздишките от гърдите ми пастирски
Напразни бяха сълзите на моята стара майка.
Син съм на светлите гори и ливади
Отглеждах добри коне и волове.
Заради красотата на девойката от града,
забравих хълмовете и доловете!
Обрекох се на улиците дълги
и почнах да вехна,като тревата есенна
Един ден я хванах с друг,
скрити в сянката на кестена!
Това,което ми остана е да понеса своята болка
Младостта си да обвиня за всичко
Трябваше да се върна във вкъщи
В своя дом в родното ми село !
И сега отново съм с виното
и в кръчмите страдам по изгубените си стада
Надувам свирки и разбивам чашите
и проклинам девойката от града!