Мишел и АнабелДишай ми прахта

Знам, че за теб не е никаква трудност
да ми направиш нещичко мръсно.
И даже колкото е по – късно
двойно по – сладко е и по – мръсно.
И чак от злоба ще се задавиш,
я по – спокойно ти го раздавай.
Но мисълта, че все аз съм първа,
пак те побърква, и те довършва.
Дишай ми, скъпа прахта.
Хайде, умирай от яд.
Но не забравяй едно –
от злобата се погрознява.
Дишай ми, скъпа прахта.
Хайде, умирай от яд.
Не, не завиждай така -
ЧАО беше ми неприятно!
Знам, че за теб не е никаква трудност
като змия срещу мене да съскаш.
И даже колкото е по – късно
двойно по – сладко е и по – мръсно.
И чак от злоба ще се задавиш,
я по – спокойно ти го раздавай.
Мога да сляпа да се направя,
и ти прощавам, но не забравям.
Дишай ми, скъпа прахта.
Хайде, умирай от яд.
Но не забравяй едно –
от злобата се погрознява.
Дишай ми, скъпа прахта.
Хайде, умирай от яд.
Не, не завиждай така -
ЧАО беше ми неприятно!