Мистерията На Българските ГласовеПолегнала E Тодора

Полегнала е Тодора,
мома Тодоро, Тодоро,
под дърво, под маслиново,
мома Тодоро, Тодоро.
Повея ветрец горнинец,
мома Тодоро, Тодоро,
откърши клонка маслина,
мома Тодоро, Тодоро,
че си Тодора събуди,
мома Тодоро, Тодоро.
А тя му се люто сърди,
мома Тодоро, Тодоро,
"Ветре ле, ненавейнико,
мома Тодоро, Тодоро,
сега ли найде да вееш!"
мома Тодоро, Тодоро.
"Сладка си съня сънувах,
мома Тодоро, Тодоро,
че ми дошло първо либе,
мома Тодоро, Тодоро,
и донесло пъстра китка,
мома Тодоро, Тодоро.
И донесло пъстра китка,
мома Тодоро, Тодоро,
а на китка златен пръстен!"
мома Тодоро, Тодоро.