Надя БотеваКерванът

Чуй мойта песен в нощта
и узнай любовта, що в сърце ми гори.
Пак не е цяла луна, аз те чакам сега,
в самота до зори.
(х3):
Бавно кервана минава в нощния мрак,
своята мъка тогава пея ти пак.
Златния пясък в безкрая нейде мълчи,
пълни със сладка омая са мойте очи.