Надя и Коста МарковТи до мен

Надя:
Имаш ли представа как очаквах аз мига.
Да стоиш до мен, ти до мен в нощта.
Коста Марков:
Да усещам как любовта докосва бряг.
Като пясък фин, нежно син бряг.
Двамата:
И ръцете ни, сплетени, нека са крила.
Парещи, търсещи безкрая.
Припев:
Но всичко е измама, ти си само нежен стъклопис.
Рисунка на стъкло, стъклен свят сребрист.
Дали изобщо вярваш, не не вярваш в истински неща.
Не вярваш нито в мен, нито в любовта.
Коста Марков:
Тръгваш си от мене, без дори да си дошла.
Нито теб до мен, ти не си била.
Надя:
Как да разбереш, онзи тих за мен копнеж.
Да усетиш зов, за любов, любов.
Двамата:
И ръцете ни, сплетени, нека са крила.
Парещи, търсещи безкрая.
Припев:(x2)