НадяГрешка

Тръгна замина от мен много далеч,
тръгна и толкова време няма те веч.
Знаеш какво обеща ми, пак ли лъжа?
Старата грешка отново как да простя?
Нека да дойде нощта да ме прегърне съня,
нека да падне звезда, за да не бъда сама.
Припев:
Но телефона пак мълчи,
само дъжда на вън вали.
Много желая твоя глас
да ме погали в този час.
Но телефонът не звъни
пак ли за мен забрави ти?
Грешна е тази тишина,
грешка е пак да съм сама.
Ти си незнайно къде, нямам адрес.
Пътят широк те отведе чакам пак вест.
Да се обадиш отново, пак ли лъжа?
Грешка превърната спомен пазя сега.