Насио (Nasio) и Donna и KristianУтре е късно

Припев: Крис:
Сега си тук – стоиш до мене,
а късно ли е ми кажи ?
Да бъда друг аз нямам време –
в сърцето ми дъждът вали
Една любов изгрява странно –
в копнеж за хиляди мечти.
Надеждата умира бавно,
а тя понякога боли...
Насьо:
Не ме питай защо живота е такъв
Аз не съм обидил него – той обиди мене пръв
Реалност-нереална отишла си отдавна
Всяка за мене е специална и неспециална
Тъжен без нея – щастлив като сме двама
Уж винаги ще е до мен, а щом обърна се я няма
Бъди различна – не ставай като тях
В един момент жена прегръщам – в следващия прах
И нека вярата в очите ти ме пази,
И нека всяка истинска любов да бъде като тази
И няма да е сън, а ще сме събудени
За другите ще бъдем просто двама влюбени
И ако някой ден аз вляза във съня ти
Ще прошепна само думи две: БЛАГОДАРЯ ТИ
Ще си спомням със усмивка на лице за първо „Здрасти”.
Аз добре съм щом съм с теб, а ти как си ?
Припев: …/1/
Насьо:
Кажи ми да си тръгна и ще го направя
Животът гаден е – понякога е глупав – зная.
Чувствата не са в сърцето, а в душата.
Тръгвам – чакай само да си събера нещата.
Нямам много – две черно-бели снимки,
тениска, дънки, лев-два и някакви стотинки.
Пакет цигари – запалката не пали.
Не вятъра на улицата, а споменът ме гали.
Да бъда себе си искам, но кой съм ?
Как да съм с друга, като знам, че още твой съм ?
Щастие на спирка ли да чакам ?
Защо когато дойде рейса не се качвам ?
Моля те прегърни ме за последно,
Кажи, че ме обичаш – целуни ме за последно
И за последно „Чао” ти казвам „Здрасти”.
Аз добре съм щом си тръгвам, а ти как си..?
Припев:… /1/