Наско МентатаСедем бели коня

1.На венчане тръгваш цялата в бяло,
а сърцето бие в черна мъка цяло.
Сватбарите пият смеят се жените,
радват се децата, а душа ми плаче.
Смеят се децата, а душа ми плаче.
Припев:
Пръстен тежко злато подарих ти мила.
Ти живя богато с мен като царица,
но защо забрави наш`та дълга обич!?
Сватбата ще пламне щом гори душата.
Сватбата ще пламне щом гори душата.
2.Седем бели коня ще ти пратя мила.
С тях като поискаш ще летиш кат птица.
Аз ще чакам дълго, дълго да се върнеш.
Да се върнеш мила мене да прегърнеш.
Да се върнеш мила мене да прегърнеш.
Припев:
Пръстен тежко злато подарих ти мила.
Ти живя богато с мен като царица,
но защо забрави наш`та дълга обич!?
Сватбата ще пламне щом гори душата.
Сватбата ще пламне щом гори душата.