Колко странна може да е съдбата,
да ни срещне с теб,в този миг нелеп,
колко пъти съм проклинал жената в твоето лице,
грешните ръце и не вярваш ти за миг,
как по пътя продължих
и не вярваш как без теб съм жив,още,
всичко е било момент,
всичко преоткри за ден,
как съзря наивност точно в мен.
припев.
Правиш сметки без кръчмаря и
историята се повтаря,
за доброто старо време,няма място в мене Не и не и не и не
Правиш сметки без кръчмаря ,
но вратата в мене се отваря,да си мислила на време,
всичко в мене казва Не и не и не и не.
Колко странни са случайните срещи,
хитростта личи в двете ти очи,
колко вечери потъвам в далечност,
ти си дъх от тях,само спомен ням,
и не вярвам на сълзи,
с тях играеше преди,
и не вярвам в тези думи две,още,
всичко стар е аргумент,
всичко е каприз за ден,
как съзря наивност точно в мен.
припев.
Правиш сметки без кръчмаря и
историята се повтаря,
за доброто старо време,няма място в мене Не и не и не и не
Правиш сметки без кръчмаря ,
но вратата в мене се отваря,да си мислила на време,
всичко в мене казва Не и не и не и не.(2)
НЕ!