Ще ми се да имах другиго,
но на теб попадам винаги - бездумие.
И днес горят уши,
руменеят бузите
щом се приземя в прегръдките на музика!
И ме буди, от преди стария будилник.
А мама имаше, стая пълна
с празни бутилки.
Празник всеки ден,
бе радост, усмивки.
На вярно утихваше,
за срам и ситни сълзи.
Но събирах, проблемите си
с прахосмукачка.
Прах, спуквах се да кашлям,
мъъча се храча.
Дискласия даскало,
дъската бе прозрачна.
А аз бях вторачен,
през прозореца в здрача.
Моделирах си ракетки по чин,
изгониха ме от час.
С вест, че баща ми е починал.
Очевидно бях сънен не очаквах,
тогава се усъмних във вечността сякаш.
Припев: (2х) Неравности има в облаците там.
Неравности има в облаците там.
В съвършеният Рай.
Някъде във вечността.
Още от малък съм искал,
да бъда вятър.
Не за друго, а просто
обичам хвърчила.
Още от както, изпитах любов,
невръстен знаех че ще ме напътства
макар и да отсъства в тях.
Искам само захарен памук,
розовото небе да е
плавателния ми съд.
Не ме е страх и да съм глупав,
нека бъда сляп за този свят,
но да видя слънцето през лупа.
Хубаво Всевишни, отнеми ми всичко,
но обещай, че този който ме слуша
ще дариш с усмивка.
Не искам и безплатен пас за Рая.
Дори да си говорим,
няма да си паснем на края.
Никога не съм бил отчаян,
винаги съм вярвал.
Нещо вътре в мен,
насочвало и знаело до точност
отреденото ми място и
отреден е тъй че няма бягство!
Припев : (2х)