Аз зная че не мога да те имам и нямам право на това,
в мълчанието трудно ще се скрия, но ще запазя любовта.
Но ако някой ден ме пожелаеш, ще литна волно красиво като птица в нощта.
Небето синьо ще целуна с устни и с вятърът ще полетя
и звезден прав в косите ми ще блесне, ще стана лунната жена.
За мен си въздухът от който дишам и водата бистра, жадно те пия.
След твоята сянка ще вървя и ден, и нощ над теб ще бдя,
дори когато си до нея ти, ще горя.
От всичко ще се отрека, за теб ще сторя чудеса,
но любовта ни ти убиеш ли, ще умра.
Аз цялата от студ ще побелея в моя крупна на самота,
без теб не искам вече да живея, бъди до мене.
Поне в съня за мен си въздуха от който дишам и водата бистра, жадно те пия.
Не се страхувай мили ти, родена съм от нежността
и с нежност искам твоя моля те да умра.
Наказа ни една съдба, събра ни в трудни времена,
дано в другият живот да сме заедно.