Николай СлавеевМладост Моя

Младост моя, тръгваш накъде?
От живота много, много малко взе.
Навярно ти отиваш да срещнеш старостта,
кичур се белее в твоята коса.
Е-е-ех, младост, върни се.
Ти старост, поспри се.
Недей навява в сърцето ми тъга.
С песен на устата тръгнах по света
по пътищата прашни срещнах любовта,
но съдбата моя не беше тъй добра,
навеки ме остави самичък на света.
Е-е-ех, тежки са дните,
без сън са нощите,
младост моя, върни ми я, върни.
Друг ли те залюби? Щастлива си сега,
а мене ме остави самичък на света.
Дали ще дойде време отново да съм твой?
С радост бих ти дал аз и живота свой.
Е-е-ех, тежки са дните
без сън са нощите,
младост моя, върни ми я, върни.
Младостта е песен, старостта е зов.
Обичай ме, когато обичам те и аз,
че ще дойде време коса да побелей
всичко ще изстине, животът ще изтлей.
Е-е-ех, тежки са дните,
без сън са нощите,
младост моя, върни ми я, върни.