Николай Славеев и Росица ПейчеваХайде, Калино, да идем

Хайде, Калино, да идем
в чостана гора зелена.
Там има вода студена,
там има сенка дебела.

Там има вода студена,
там има сенка дебела,
сьодна щим да поседиме,
пийна щим вода студена.

Не мога, любе, да дойда,
не мога, любе, да дойда.
Глава ма боли, не мога,
купи ми корпа ша дойда.

Купих ти корпа, носи я,
купих ти корпа, носи я.
Хайде, Калино, да идем
в чостана гора зелена.

Не мога, любе, да дойда,
не мога, любе, да дойда,
корсчек ма боли, не мога,
купи ми колан ша дойда.

Купих ти колан, носи го,
купих ти колан, носи го,
хайде, Калино, да идем
в чостана гора зелена.

Не мога, любе, да дойда,
не мога, любе, да дойда,
чи аз съм мома главена,
главена с порстен менена.

Сберем щем дребни камъни,
строши щим порстен бурмали,
с мене, Калино, ша дойдеш,
мене невеста ша станеш.