Николай СлавеевРосни ми, Росни, Росице

Росни ми росни, Росице,
да ми олиеш лицесо,
да ми олиеш лицесо,
че ми изгори сърцесо.
Да ми омиеш лицесо,
че ми изгоре сърцесо.
Припев:
И закичила в косите си зора
ти при мене ще поседнеш в утринта.
А очите ми целувай ги със капчици роса.
Ти постой при мен, а утре пак ела.
Чи ще да дойде любено
мое едно любе каматно.
В очинки ша ма погльодне,
с устинки ша ми продума.
В очинки ша ма погльодне,
с устинки ша ми продума.
Припев:
И закичила в косите си зора
ти при мене ще поседнеш в утринта.
А очите ми целувай ги със капчици роса.
Ти постой при мен, а утре пак ела.
На книжка да го изпиша
знай мойна стара майчинка.
Да види майка, да знае
каква съм мома загалил.
На лице бела, черночка,
на снажка тьонка, височка.